Една прегръдка в този час.
От това най-много се нуждая аз!

Но оглеждам стаята студена

и съзнавам, че тя е празна, подредена.

Спомням си за дните си щастливи

и ми се иска днес да не бяха толкова сиви!

Да има смисъл да ги изживявам,

а не просто в тях да престоявам.

Проверявам кога за последно си ми писал,

макар че вече няма смисъл!

Минали са месеци и дни,

защо тогава празнотата още в мен стои...

Защо измъчва ме това,

че сама достигнах до ръба,

че по погрешен път вървях

и в ада на собствения си живот горях,

че е късно нещо да се промени,

защото изградих отвсякъде стени

и сега между четирите им страни живея

и усещам, че от самота ще полудея.

Вий от грешката ми се поучете

и не изграждайте стени, вървете!

Аз някой ден стените ще разбия

и мечтите си отново ще открия!