13 jul 2011, 19:50

Самотни са крайпътните дървета

804 0 2

Крайпътните дървета се опитват
с политналите птици да флиртуват,
но птиците дърветата не чуват,
но птиците надбягват се с колите.

И вятъра кръйпътните дървета
на танц понявга канят, ала той
търкаля бурен в обедния зной
сред прашните тревясали полета.

Дърветата дори и към колите
за поздрав споделен протягат клони,
ала колите с вятъра се гонят,
към хоризонта с птиците отлитат.

И пак сами, под ясния кобалт
на лятното небе, напразно чакат
дърветата приятелство от някой
край черния и сгорещен асфалт.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...