13.07.2011 г., 19:50

Самотни са крайпътните дървета

795 0 2

Крайпътните дървета се опитват
с политналите птици да флиртуват,
но птиците дърветата не чуват,
но птиците надбягват се с колите.

И вятъра кръйпътните дървета
на танц понявга канят, ала той
търкаля бурен в обедния зной
сред прашните тревясали полета.

Дърветата дори и към колите
за поздрав споделен протягат клони,
ала колите с вятъра се гонят,
към хоризонта с птиците отлитат.

И пак сами, под ясния кобалт
на лятното небе, напразно чакат
дърветата приятелство от някой
край черния и сгорещен асфалт.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...