13.07.2011 г., 19:50

Самотни са крайпътните дървета

800 0 2

Крайпътните дървета се опитват
с политналите птици да флиртуват,
но птиците дърветата не чуват,
но птиците надбягват се с колите.

И вятъра кръйпътните дървета
на танц понявга канят, ала той
търкаля бурен в обедния зной
сред прашните тревясали полета.

Дърветата дори и към колите
за поздрав споделен протягат клони,
ала колите с вятъра се гонят,
към хоризонта с птиците отлитат.

И пак сами, под ясния кобалт
на лятното небе, напразно чакат
дърветата приятелство от някой
край черния и сгорещен асфалт.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...