24 may 2016, 9:55

Самотници

  Poesía » Civil
937 0 0

Ти помниш ли когато бяхме млади и малки бяха нашите деца?
Как дните ни минаваха в тревоги, които състариха младите лица.
Какво мечтаехме да им дадеме от нашия убийствен труд
когато станат те големи по своя път за да вървят?
В мечтите наши забързани пропуснахме ний толкоз много
от работа как бял ден не видяхме и следвахме си стъпките тъй строго.
Какво мечтахме а какво се случи от нашия съвместен труден път
как живота на уроци ни учи да пазиме децата-те да не грешат?
Сега сме вече твърде  уморени и силите напускат ни нали?
И двамата сме много променени във нашта есен почва да вали.
Когато влезем във сезон последен от цикъла на нашия живот
ний чувстваме се непотребни затворени там във някакъв имот.
Децата! - Те отдавна отлетяха да дирят на живота си късмет
а ние с теб седиме още в мрака на пейката до висналия плет.
И чакаме и взираме се там в тъмата , дали ще дойде някой да ни посети,
кой  от нас сега ще ги дочака, може аз а може да си ти?
Самотници сме ние двама с тебе, изказани са нашите слова
затуй във мислите си само, разговаряме за нашите деца.
Представяме си как някой иде и прашен  куфар влачи не един.
Той майка татко да си види да се порадват те на син.
Но мислите прекъсва ги звънене отново на домашен телефон
обажда се детето говори то със  тебе, за мене пита и за своя дом.
Казва мамо тате как сте? Имате ли нужда от това и онова?
Парички ще ви пратя още да си купите за зимата дърва.
Не! Няма да мога да си дойда,че има много работа сега
а и децата  за изпитите учат здраво ваканцията малка е била.
А ние радваме се и на толкоз да чуем няколко слова
сърцата радостно ни бият и цяла нощ говорим за това.
Отпуснати във сладка дрямка сънуваме си нашите деца
как малки са отново и как сме всички у дома.
Уроци тетрадки химикали разпръснати са те навред
напразно мъчим се да сложим във стаята си малко ред.
Събуждаме се и отново започва с трудности деня
как искаме да свършим много, но не слушат нашите крака.
А той Живота ни поднася  на свойта есен песента
със спомени ще го изпратим във дните си на старостта.
Ивелина Вречкова              4 май 2016г
               Woodbridje VA,USA

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ivelina Vrechkova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...