Ти помниш ли когато бяхме млади и малки бяха нашите деца?
Как дните ни минаваха в тревоги, които състариха младите лица.
Какво мечтаехме да им дадеме от нашия убийствен труд
когато станат те големи по своя път за да вървят?
В мечтите наши забързани пропуснахме ний толкоз много
от работа как бял ден не видяхме и следвахме си стъпките тъй строго.
Какво мечтахме а какво се случи от нашия съвместен труден път
как живота на уроци ни учи да пазиме децата-те да не грешат?
Сега сме вече твърде уморени и силите напускат ни нали?
И двамата сме много променени във нашта есен почва да вали.
Когато влезем във сезон последен от цикъла на нашия живот
ний чувстваме се непотребни затворени там във някакъв имот. ...