24.05.2016 г., 9:55

Самотници

931 0 0

Ти помниш ли когато бяхме млади и малки бяха нашите деца?
Как дните ни минаваха в тревоги, които състариха младите лица.
Какво мечтаехме да им дадеме от нашия убийствен труд
когато станат те големи по своя път за да вървят?
В мечтите наши забързани пропуснахме ний толкоз много
от работа как бял ден не видяхме и следвахме си стъпките тъй строго.
Какво мечтахме а какво се случи от нашия съвместен труден път
как живота на уроци ни учи да пазиме децата-те да не грешат?
Сега сме вече твърде  уморени и силите напускат ни нали?
И двамата сме много променени във нашта есен почва да вали.
Когато влезем във сезон последен от цикъла на нашия живот
ний чувстваме се непотребни затворени там във някакъв имот.
Децата! - Те отдавна отлетяха да дирят на живота си късмет
а ние с теб седиме още в мрака на пейката до висналия плет.
И чакаме и взираме се там в тъмата , дали ще дойде някой да ни посети,
кой  от нас сега ще ги дочака, може аз а може да си ти?
Самотници сме ние двама с тебе, изказани са нашите слова
затуй във мислите си само, разговаряме за нашите деца.
Представяме си как някой иде и прашен  куфар влачи не един.
Той майка татко да си види да се порадват те на син.
Но мислите прекъсва ги звънене отново на домашен телефон
обажда се детето говори то със  тебе, за мене пита и за своя дом.
Казва мамо тате как сте? Имате ли нужда от това и онова?
Парички ще ви пратя още да си купите за зимата дърва.
Не! Няма да мога да си дойда,че има много работа сега
а и децата  за изпитите учат здраво ваканцията малка е била.
А ние радваме се и на толкоз да чуем няколко слова
сърцата радостно ни бият и цяла нощ говорим за това.
Отпуснати във сладка дрямка сънуваме си нашите деца
как малки са отново и как сме всички у дома.
Уроци тетрадки химикали разпръснати са те навред
напразно мъчим се да сложим във стаята си малко ред.
Събуждаме се и отново започва с трудности деня
как искаме да свършим много, но не слушат нашите крака.
А той Живота ни поднася  на свойта есен песента
със спомени ще го изпратим във дните си на старостта.
Ивелина Вречкова              4 май 2016г
               Woodbridje VA,USA

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ivelina Vrechkova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...