3 jun 2007, 16:40

Самотници ONLINE

  Poesía
863 0 11
 

Самотници ONLINE




Докато търсим кого да обичаме

май се влюбваме в самотата си

(даже с гордост й казваме "свобода")

и стига ни обичта на кучето,

и топлината ONLINE

ни става достатъчна.

Разбираме, но все пак,

не правим компромиси -

уплашени до смърт от тъмното,

бавно избираме безконфликтно,

самотно умиране.

Топлим се ONLINE понякога,

а и кучето ни обича...

май само красота не достига,

тогава се влюбваме в залеза -

искаме да излъжем себе си,

търсейки красота

в залеза на сив, зимен ден...

Така бавно, но сигурно,

уплашени и несигурни,

ден след ден разпиляваме

обичта, с която можем

да стоплим някого...

Хора сме -

не щем да се вгледаме в кучето,

което все пак обича ръката,

която го удря понякога.

Докато самотни се питаме

искаме ли така да обичаме

и така да бъдем обичани,

ден след ден, бързо и сигурно,

безвъзвратно минават дните ни...


май 2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даша Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ХАХАХАХА КАКВО ПОВЕЧЕ ДА КАЖА--Сам съм пред клавиатурата и съм on-line!
  • Така е ...

    Поздрав и усмивка.
  • Замисли ме...
  • Даша, поздравления!!!
    Отново си написала нещо трогващо!
  • Така бавно, но сигурно,
    уплашени и несигурни,
    ден след ден разпиляваме
    обичта, с която можем
    да стоплим някого...

    И всеки я носи в себе си тази, макар и трудна любов...
    А е толкова просто - един човек да направи друг щастлив.
    Щастие и равновесие. Пак ме умисли.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...