Самотници ONLINE
Докато търсим кого да обичаме
май се влюбваме в самотата си
(даже с гордост й казваме "свобода")
и стига ни обичта на кучето,
и топлината ONLINE
ни става достатъчна.
Разбираме, но все пак,
не правим компромиси -
уплашени до смърт от тъмното,
бавно избираме безконфликтно,
самотно умиране.
Топлим се ONLINE понякога,
а и кучето ни обича...
май само красота не достига,
тогава се влюбваме в залеза -
искаме да излъжем себе си,
търсейки красота
в залеза на сив, зимен ден...
Така бавно, но сигурно,
уплашени и несигурни,
ден след ден разпиляваме
обичта, с която можем
да стоплим някого...
Хора сме -
не щем да се вгледаме в кучето,
което все пак обича ръката,
която го удря понякога.
Докато самотни се питаме
искаме ли така да обичаме
и така да бъдем обичани,
ден след ден, бързо и сигурно,
безвъзвратно минават дните ни...
май 2006г.
© Даша Todos los derechos reservados