Самотници ONLINE

Poetry

862 0 11

Самотници ONLINE

Докато търсим кого да обичаме

май се влюбваме в самотата си

(даже с гордост й казваме "свобода")

и стига ни обичта на кучето,

и топлината ONLINE

ни става достатъчна.

Разбираме, но все пак,

не правим компромиси -

уплашени до смърт от тъмното,

бавно избираме безконфликтно,

самотно умиране.

Топлим се ONLINE понякога,

а и кучето ни обича...

май само красота не достига,

тогава се влюбваме в залеза -

искаме да излъжем себе си,

търсейки красота

в залеза на сив, зимен ден...

Така бавно, но сигурно,

уплашени и несигурни,

ден след ден разпиляваме

обичта, с която можем

да стоплим някого...

Хора сме -

не щем да се вгледаме в кучето,

което все пак обича ръката,

която го удря понякога.

Докато самотни се питаме

искаме ли така да обичаме

и така да бъдем обичани,

ден след ден, бързо и сигурно,

безвъзвратно минават дните ни...

май 2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

twinset (Икабод Крейн)

ХАХАХАХА КАКВО ПОВЕЧЕ ДА КАЖА--Сам съм пред клавиатурата и съм on-line!

2007-06-07T03:49:54+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Така е ...

Поздрав и усмивка.

2007-06-04T13:13:09+03:00
ria (Гергана Иванова)

Замисли ме...

2007-06-04T10:20:33+03:00
kity (Людмила Нилсън)

Даша, поздравления!!!
Отново си написала нещо трогващо!

2007-06-04T07:55:39+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Така бавно, но сигурно,
уплашени и несигурни,
ден след ден разпиляваме
обичта, с която можем
да стоплим някого...

И всеки я носи в себе си тази, макар и трудна любов...
А е толкова просто - един човек да направи друг щастлив.
Щастие и равновесие. Пак ме умисли.

2007-06-03T19:17:19+03:00