18 may 2007, 16:50

Самотния воин 

  Poesía
863 0 0
Възседнал своя храбър кон,
По следите техни се запътваш.
Гарван грачи с леден стон.
Плаща на живота от гърба си смъкваш.
Възседнал северния вятър,
Обяздил бури страховити,
С еленов рог в ръка,
Ти свикваш свойте чеда.
Не го ли чуваш ти, кажи?
От неземни и забравени страни,
Оттам гласът му вечно ще звучи,
Заедно със спомена за кървавите дни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??