Самотно
Тъгува самотно без тебе градчето,
улици тъжни без смеха ти стоят,
барът, нашият, е празен вечер
и вече не е онзи бляскав свят.
*****
Нашето дърво самотно в парка
сълзи-листове отронва,
споменът ми ги подхваща
и ги с вятъра подгонва.
*****
Стоя самичък на онази гара,
дължа си го отново да те видя,
усмивката ти, топлия ти поглед,
да те помилвам и да си отида.
*****
Ти тръгна си вече, помаха за сбогом,
търкулват се моите мъжки сълзи.
Аз зная, отново със теб ще се срещнем,
но днеска сърцето в тъгата боли.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Костов Todos los derechos reservados
