18 jun 2006, 12:24

Самотно сърце

  Poesía
1.1K 0 3

Едно сърце - безпомощно и сляпо,
безсилно и до болка свято.
Оставено само да скита,
вечна самота е в него скрита.

Рухна и последната надежда -
към пропаст черна то отвежда.
На молбите тежки никой не откликва...
топлината в него бавно стихва!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Генова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Диана,справила си се със задачата да разкриеш сърцето си!Браво!
    А ако стихотворението ти е мрачно,то моите са...
    Давай все така-Разкривай сърцето си!
  • Ласка,един стих трябва да бъде почувстван,тои трябва да докосне не само моето сърце а и сърцата на всички нас.Макар и тъжен този стих наистина оккрива сърцето ми.Благодаря ти за мнението.
  • Защо е това отчаяние в стиха.Хубав е макар и тъжен.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...