18.06.2006 г., 12:24

Самотно сърце

Поезия

1.1K 0 3

Едно сърце - безпомощно и сляпо,
безсилно и до болка свято.
Оставено само да скита,
вечна самота е в него скрита.

Рухна и последната надежда -
към пропаст черна то отвежда.
На молбите тежки никой не откликва...
топлината в него бавно стихва!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Haoma (РАДА)

Диана,справила си се със задачата да разкриеш сърцето си!Браво!
А ако стихотворението ти е мрачно,то моите са...
Давай все така-Разкривай сърцето си!

2006-06-19T12:30:23+03:00
pepelqshka_87 (Диана Генова)

Ласка,един стих трябва да бъде почувстван,тои трябва да докосне не само моето сърце а и сърцата на всички нас.Макар и тъжен този стих наистина оккрива сърцето ми.Благодаря ти за мнението.

2006-06-18T20:01:12+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Защо е това отчаяние в стиха.Хубав е макар и тъжен.

2006-06-18T18:59:31+03:00

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0