7 dic 2009, 10:25

Самоубийство

906 0 2

Стоя тихо, застинала и чакаща,

не жалеща, студена, мразеща,

край мен лица изнизват се,

не се старая да запомня никое.

Гримаси, чужди викове

и смях, режещ, зъл и мрачен,

всичко аз пропускам край ушите си,

в наслада е потънала душата ми.

Мечти пред очите се разкриват,

пред портите на рая съм застанала,

саможертвата ми праведна

ще спечели бързо изклупление,

за самоубийството, скрито във ръката...

Не треперя, не се страхувам... радвам се!

Под дрехите вибрира експлозивът.

За миг замислих се - Какво правя?

Но после притворих клепки, по-доволна,

казвам си - Страхливка! Заслужава си!

Протягам аз ръка... ето виж,

подавам ти сърцето си...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лелелеее това ми прилича на тероризъм с тези експлозиви! Но е много добре написано!!
  • С пожелание по-малко да използуваш думата "самоубийство", независимо какъв смисъл влагаш в нея.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...