Стоя тихо, застинала и чакаща,
не жалеща, студена, мразеща,
край мен лица изнизват се,
не се старая да запомня никое.
Гримаси, чужди викове
и смях, режещ, зъл и мрачен,
всичко аз пропускам край ушите си,
в наслада е потънала душата ми.
Мечти пред очите се разкриват,
пред портите на рая съм застанала,
саможертвата ми праведна
ще спечели бързо изклупление, ...