Самоубийство
Стоя тихо, застинала и чакаща,
не жалеща, студена, мразеща,
край мен лица изнизват се,
не се старая да запомня никое.
Гримаси, чужди викове
и смях, режещ, зъл и мрачен,
всичко аз пропускам край ушите си,
в наслада е потънала душата ми.
Мечти пред очите се разкриват,
пред портите на рая съм застанала,
саможертвата ми праведна
ще спечели бързо изклупление,
за самоубийството, скрито във ръката...
Не треперя, не се страхувам... радвам се!
Под дрехите вибрира експлозивът.
За миг замислих се - Какво правя?
Но после притворих клепки, по-доволна,
казвам си - Страхливка! Заслужава си!
Протягам аз ръка... ето виж,
подавам ти сърцето си...
© Йоана All rights reserved.
