Самоубийство

ministar (Йоана)
15 13

Dec 7, 2009, 10:25 AM

Poetry » Love

662 0 2

Стоя тихо, застинала и чакаща,

не жалеща, студена, мразеща,

край мен лица изнизват се,

не се старая да запомня никое.

Гримаси, чужди викове

и смях, режещ, зъл и мрачен,

всичко аз пропускам край ушите си,

в наслада е потънала душата ми.

Мечти пред очите се разкриват,

пред портите на рая съм застанала,

саможертвата ми праведна

ще спечели бързо изклупление,

за самоубийството, скрито във ръката...

Не треперя, не се страхувам... радвам се!

Под дрехите вибрира експлозивът.

За миг замислих се - Какво правя?

Но после притворих клепки, по-доволна,

казвам си - Страхливка! Заслужава си!

Протягам аз ръка... ето виж,

подавам ти сърцето си...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

donkooooo (Донко Найденов)

2010-11-29T19:46:14+02:00

Лелелеее това ми прилича на тероризъм с тези експлозиви! Но е много добре написано!!
bardluna (Геновева Цандева)

2009-12-07T16:38:57+02:00

С пожелание по-малко да използуваш думата "самоубийство", независимо какъв смисъл влагаш в нея.