С тези устни това тяло прелиствам облаците и това безпокойство
кафе сряда любов или събота каквото и да е мога да преглътна
с водораслени ръце да те обвия и да се смея с гръб мога
след завръщане от нощният бар олекотена неонова
сълзите да настаня в свивките на бедрата си
да ги превърна в птици дори да не вярваш
но толкова лесен е такта на светулките и
глезените ми могат сами да се извиват
под светлината от ковани фенери
над градинските джуджета
даваш ли си сметка колко
е безотказно небето ...