16 may 2007, 9:21

САЩ

  Poesía
1.1K 0 8
 

САЩ. По-близо от всякога,

с мирис барутен и потен

на кръв, на горящата плът -

на твоята улица, пред твоята порта.


САЩ. По-близо от всякога,

с огнен блясък на златната стръв,

изпепелила очите на родните първи,

покрила ръцете им със златните кърви...


САЩ. По-близо от всякога,

като черния плащ,

във древните книги описан,

на края - библейски последния край.


САЩ. По-близо от всякога,

дошъл след смъртта във очите

на човешкия рай, без време орисан,

във който ти беше човек от начало, до край!


САЩ. По-близо от всякога -

най-черна, отровната клетва,

пропила земя под оловно небе,

убила мечтата за избор в зародиш.


САЩ. По-смъртоносно от всякога,

с ръка над тълпата, президент се кълне:

Убивай, щом можеш, свободата в зародиш....

По-близо от всякога в дома бащин ти бродиш...


САЩ, като гроб, като мъка и купчина сажди...

САЩ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Замислящ стих...
    Поздрави!
    Много ми хареса!
  • Благодаря ти Светльо!
    Благодаря ти Велине!
  • Здравейте
    Да опитаме, Риа, но не като забравяме - премълчаването на злото води до забравянето му. То, злото, така си вирее - в сянката на забравата. Забрава, с която ни упояват всекидневно родните първи!
    Поздрави на всички и... да не забравяме!
  • Размислих се и аз. Благодаря!
    Темата е доста обширна, но си уловил истинското!!!
  • САЩ.По-близо от всякога...колко мъдрост има в тези три думи.И колко размисъл провокират.Моите поздрави.
    любо

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...