Сатира за българите

САТИРА ЗА НАС БЪЛГАРИТЕ

Приличаме  на онзи шоп,

за Вуте който се тревожи!?
И тича с "Злато" на галоп...
Какъв народ станахме, Боже!?

И вече нямаме  морал,
човещината си не тачим,
макар че Господ ни е дал
по чужди истини се влачим!

Наричани сме „пис миллет“!
  И аз със болка го признавам…
Затуй са фактите  безчет
и трудно им се възразява!

Те сочат  робския ни дух!

И че живуркаме мърцина!
Това не е зловреден слух -
не тачим свои и Родина!

Бай Ганьо е  във нас до гроб…
Не можем да се промениме!
Със Злото  тичаме в галоп,
и на ината си държиме!

Вървиме ли по този път,
не ще достигнем върховете...
От нас изтича кръв и плът,
изчезваме във  вековете!

Кому е нужно всичко туй?!
Нас чужди хора ни куштисват!
О, българино, ти ме чуй,
така нещата не се вписват“!

И често в прав път не върви!

След нас оставяме  разруха!
А трябва просто да градим
 не  да си кърпиме кожуха!

Като  безумни все вървим!?
На друго кой ще ни научи...
О, трябва с мечти да летим
и нашето ще се получи!

24.03.2014г. София