Сатира за българите
САТИРА ЗА НАС БЪЛГАРИТЕ
Приличаме на онзи шоп,
за Вуте който се тревожи!?
И тича с "Злато" на галоп...
Какъв народ станахме, Боже!?
И вече нямаме морал,
човещината си не тачим,
макар че Господ ни е дал
по чужди истини се влачим!
Наричани сме „пис миллет“!
И аз със болка го признавам…
Затуй са фактите безчет
и трудно им се възразява!
Те сочат робския ни дух!
И че живуркаме мърцина!
Това не е зловреден слух -
не тачим свои и Родина!
Бай Ганьо е във нас до гроб…
Не можем да се промениме!
Със Злото тичаме в галоп,
и на ината си държиме!
Вървиме ли по този път,
не ще достигнем върховете...
От нас изтича кръв и плът,
изчезваме във вековете!
Кому е нужно всичко туй?!
Нас чужди хора ни куштисват!
О, българино, ти ме чуй,
така нещата не се вписват“!
И често в прав път не върви!
След нас оставяме разруха!
А трябва просто да градим
не да си кърпиме кожуха!
Като безумни все вървим!?
На друго кой ще ни научи...
О, трябва с мечти да летим
и нашето ще се получи!
24.03.2014г. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
