21 ene 2008, 21:37

Сблъсък (в себе си) 

  Poesía
707 0 24
 

 

... и не на себе си извадих ножа.

На онзи другия, във мен.

Таящ се зад прозрачната ми кожа

и често ме поставящ в плен

на някакви невидими нещастия,

на прекалено дръзки предразсъдъци,

със корени във почвата - очакване,

с идеята - начало на разсъмване.

А после пак летежно сгромолясване

в реалността със цвят на въглен,

копнежите, превръщат се във пламъци,

отново съм рефлекторно опърлен.

Вися на възлите на свойте обещания,

неизпълнимо стягаща се примка,

а болката, пресипнала от изживяване,

гейзерно в сърце ми блика.

И давя се във собствените сблъсъци

на себе си и другия във мен,

черното залива ме на тласъци,

на ръба на силите си уморен,

очи затварям и дано се съмне...

 

 

 

 

 

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??