Сблъсък (в себе си)
... и не на себе си извадих ножа.
На онзи другия, във мен.
Таящ се зад прозрачната ми кожа
и често ме поставящ в плен
на някакви невидими нещастия,
на прекалено дръзки предразсъдъци,
със корени във почвата - очакване,
с идеята - начало на разсъмване.
А после пак летежно сгромолясване
в реалността със цвят на въглен,
копнежите, превръщат се във пламъци,
отново съм рефлекторно опърлен.
Вися на възлите на свойте обещания,
неизпълнимо стягаща се примка,
а болката, пресипнала от изживяване,
гейзерно в сърце ми блика.
И давя се във собствените сблъсъци
на себе си и другия във мен,
черното залива ме на тласъци,
на ръба на силите си уморен,
очи затварям и дано се съмне...
© Деян Димитров All rights reserved.
