12 dic 2012, 12:34

Сбогом 

  Poesía » Otra
697 0 0

Сбогом



Бели стени, бели покривки, откъснати цветя...
Мониторът тихо писука в ритъма на сърцето,
из тъмните ъгли се крие Смъртта,
готова всеки момент да си покаже лицето.

Из огромното легло се крие тяло едно – 
бледо, слабо и изпито цяло,
сякаш безплътно е станало...
Губи се в тънкото одеяло.

Очите се притварят с мъка и тъга,
из дробовете въздухът излиза с хрипове,
ръцете стискат моите едва-едва – 
отпускат се безсилно, милите.

Очите му притварят се завинаги,
спират и мъчителните хрипове...
„Обичам те!“ - сърцето ми шепти.
„Сбогом, ще те помня!“ - едва проронват устните.


© Кристиана Кръстанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??