Сбогом
994
0
0
Сбогом
Бели стени, бели покривки, откъснати цветя...
Мониторът тихо писука в ритъма на сърцето,
из тъмните ъгли се крие Смъртта,
готова всеки момент да си покаже лицето.
Из огромното легло се крие тяло едно –
бледо, слабо и изпито цяло,
сякаш безплътно е станало...
Губи се в тънкото одеяло.
из дробовете въздухът излиза с хрипове,
ръцете стискат моите едва-едва –
отпускат се безсилно, милите.
Очите му притварят се завинаги,
спират и мъчителните хрипове...
„Обичам те!“ - сърцето ми шепти.
„Сбогом, ще те помня!“ - едва проронват устните.
© Кристиана Кръстанова All rights reserved.
