Сбогом

Dec 12, 2012, 12:34 PM

Poetry » Other

695 0 0

Сбогом

Бели стени, бели покривки, откъснати цветя...
Мониторът тихо писука в ритъма на сърцето,
из тъмните ъгли се крие Смъртта,
готова всеки момент да си покаже лицето.

Из огромното легло се крие тяло едно –
бледо, слабо и изпито цяло,
сякаш безплътно е станало...
Губи се в тънкото одеяло.

Очите се притварят с мъка и тъга,
из дробовете въздухът излиза с хрипове,
ръцете стискат моите едва-едва –
отпускат се безсилно, милите.

Очите му притварят се завинаги,
спират и мъчителните хрипове...
„Обичам те!“ - сърцето ми шепти.
„Сбогом, ще те помня!“ - едва проронват устните.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Сбогом

Свързани произведения

Comments

Random works