Как толкова години съм живяла в заблуда,
вярвах в празни приказки,
слушах всеки ден лъжи.
Всеки път се питах това ли е животът,
вместо любов да срещаме два празни погледа,
да спим на две отделни страни
и после пореден театър пред хората.
Вижте колко сме щастливи - уви.
И по навик си държахме ръцете,
а после ни галеха чужди ръце.
Аз, нямах сили за театри,
нямах сили за лъжи,
Не намирах обяснение и смисъл
този фалш да продължи.
Живот без теб,
едно добро начало.
Всеки заслужава да бъде щастлив.
Но ти си слабият,
ти си лъжецът.
Нямаше сили да признаеш вината
и поне веднъж да изречеш,
думата сгреших,
прощавам ти всичко като за сбогом,
и ти пожелавам да бъдеш щастлив.
2012
ПП Публикувам го след една година,
може би защото това е подходящият момент.
© Велина Todos los derechos reservados