7 feb 2016, 21:07

Сбогом, приятелю

  Poesía » Otra
1.7K 0 0

                                                            Сбогом, приятелю

                                

                                        Към отвъдното тръгнал си на път.

                                        С изненада дошла е бедата.

                                        Орисията из един път

                                        решила и драснала чертата.

                          

                                        На буреносен облак сянка

                                        запълзяла е навред мълвата,

                                        за близките змия - пепелянка,

                                        вест за клюката в махалата.

                        

                                        При мен дойде с телефонния звън.

                                        Траурна камбана бяха словата.

                                        Студен душ обля ме отвън,

                                        спря дъха ми, изтръпна снагата.

                                 

                                        Заплаках, с мен заплака планината.

                                        Потекоха ручеите потоци сълзи.

                                        Свела клони зашепна гората:

                                      ,,Сбогом, приятелю! Бог да те прости!"

                                   

                                         Създателят е точно отредил

                                         кой да е назад и кой напред.

                                         За праведен и за съгрешил,

                                         за там да няма ред!                                       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...