7 feb 2016, 21:07

Сбогом, приятелю

  Poesía » Otra
1.7K 0 0

                                                            Сбогом, приятелю

                                

                                        Към отвъдното тръгнал си на път.

                                        С изненада дошла е бедата.

                                        Орисията из един път

                                        решила и драснала чертата.

                          

                                        На буреносен облак сянка

                                        запълзяла е навред мълвата,

                                        за близките змия - пепелянка,

                                        вест за клюката в махалата.

                        

                                        При мен дойде с телефонния звън.

                                        Траурна камбана бяха словата.

                                        Студен душ обля ме отвън,

                                        спря дъха ми, изтръпна снагата.

                                 

                                        Заплаках, с мен заплака планината.

                                        Потекоха ручеите потоци сълзи.

                                        Свела клони зашепна гората:

                                      ,,Сбогом, приятелю! Бог да те прости!"

                                   

                                         Създателят е точно отредил

                                         кой да е назад и кой напред.

                                         За праведен и за съгрешил,

                                         за там да няма ред!                                       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....