Сбогом, приятелю

                                        Към отвъдното тръгнал си на път.

                                        С изненада дошла е бедата.

                                        Орисията из един път

                                        решила и драснала чертата.

                                        На буреносен облак сянка

                                        запълзяла е навред мълвата,

                                        за близките змия - пепелянка,

                                        вест за клюката в махалата.

                                        При мен дойде с телефонния звън.

                                        Траурна камбана бяха словата.

                                        Студен душ обля ме отвън,

                                        спря дъха ми, изтръпна снагата.

                                        Заплаках, с мен заплака планината.

                                        Потекоха ручеите потоци сълзи.

                                        Свела клони зашепна гората:

                                      ,,Сбогом, приятелю! Бог да те прости!"

                                         Създателят е точно отредил

                                         кой да е назад и кой напред.

                                         За праведен и за съгрешил,

                                         за там да няма ред!