4 ago 2011, 11:49

Сбогуване...

  Poesía
1K 0 1

- Затвори очи... - прошепна тихо тя...
представи си всички дни на любовта...
- Видях - изрече тихо той - едно момче...
щастливо, със усмивка на лице...
Това съм аз... засмя се на себе си и продължи...
Виждам любовта... в онази нощ...
- Само една? - попита изумена тя...
А през моята глава преминаха 1001...
- Спомням си онази - най-красивата...
най-нежната, най-милата и най-любимата...
- Коя?
- Онази, във която ти прошепна тези мили думи,
които стоплиха сърцето и озариха ми с усмивката лицето,
когато каза, че за тебе няма друг,
когато каза ми, че ме обичаш...
Това е моят спомен за любовта...
За мен това е нощта...
Тя се обърна настрана... 
Във тъмнината проблесна тихо сълза
и намокри красивата ù страна...
Очите ù се сляха с тъмата...
Сърцето се сви и заплака...
За него бе готова на всичко.
Обичаше го повече от всички,
а той си замина без думи, без Сбогом дори...
Сега говореше така, сякаш любовта
никога не бе си заминавала...
Искаше ù се да му разкаже за всички нощи,
във които го е нямало...
за милионите сълзи и тъжни песни
във миговете, когато се питаше: 
"Къде си?"
Избърса сълзите, отново стана силна и каза:
- A помниш ли, когато се запознахме?
- Помня... едва ли някога ще забравя...
Онази нощ безумно красива, нежна и тиха...
На брега на езерото, музиката, усмивките, 
смехът ти и очите красиви...
Ти ми плени сърцето със думите нежни и мили...
А целувката първа ме разтопи,
накара ме още тогава да те обикна...
Тя го погледна, но за последно...
загледа се нежно в очите кафяви...
Как искаше само всичко да беше лъжа...
... но не беше...
Знаеше, както знаеше своето име,
че той я обича...
За съжаление, всичко, което можа да направи, 
бе да се усмихне и да си тръгне...
с последните думи, преди напълно да рухне...
- Още те обичам... - събирах смелост да го кажа
вече цяла година... но сега си отивам...
Сбогом, любими...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно! Това със "както знаеше своето име" ме подсети за "Обичамте е новото ми име"

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...