Себе си намерих
В онези, уморените ръце,
в които всяка нощ заспивах,
заслушан в римите на влюбено сърце,
с надежди - от което - се завивах,
и там намерих своя свят,
такъв, красив и непокварен,
където на любов се носи аромат,
и птици пеят сутрин рано,
където с изгревна роса,
спокойствие във две очи откривам,
и вятър, спящ в разрошена коса,
изяществото на жена разкрива,
жена, побираща във себе си вселена,
жена, осмисляща един живот,
събуждаща човешкото във мене,
жена - божествен извор на любов,
и днес от него жаден пия,
днес мога да извикам пред света,
че в нея себе си намерих,
и ще я любя вечно, до смъртта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деян Димитров Todos los derechos reservados
