Себе си съм
и това ми стига -
подлога
ничия
не съм!
Себе си съм -
праведна и грешна.
Себе си съм
в този
явен
сън!
Добра бях,
нека и остана -
толкова
добра,
че да боли!
Не, не искам
да съм чужда рана!
Нека в моята
душа
кърви!
От мен
да се отричат,
да ме хулят!
Откровена съм -
така и ще умра!
Щастлива съм -
не вярвах
във заблуди!
И цял живот
към себе си
вървя!
© Стойна Стоянова Todos los derechos reservados