RainMann (Михаил Попов)
63 46
10 mar 2010, 12:30

Себеанализ 

  Poesía » Filosófica
1309 0 3

Курдисан в центъра на глупоста,
изкачвам се надолу, пропъждайки моята собствена неволя.
И, в бавния ритъм на дъжда, изгасям лампите,

канейки мислите на мойта воля.

В сенките на бляскавия свят проблясквам и се крия,

ровейки се в чуждите души,

сенчест, призрачен обект – себе си разкривам,

тежко бреме – сиромах със серпентирали очи.

Либидо – риторика в моя обществен монолог.
Феминистко – невнимателна методика,

към джендър – себенеразбрал подлог.

И ми викат, а не чувам, не искам дори и да ги слушам.
Гласовете на моето подобие не слушам, а подслушвам.

Тайно с листите хартия споделям това,

което на глас със себе си не бих.
И стих след стих, стихийно си стихувам,

                                  но това не е стихотворение, а само скит.

© Михаил Попов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??