dinko1963 (Динко)
92 446
11 sept 2013, 19:41

Седем 

  Poesía » Filosófica
502 0 3

СЕДЕМ

 

Едното е символ на всяко начало.

Започнал е с него отдавна Светът,

За нас битието се е завъртяло,

По сладко-трънливия паметен път.

 

По две са ръцете за нас отредени,

С които блага и живот да творим.

Мъжът и жената, ти близо до мене -

В градивност, в любов и в съюз нерушим.

 

В хармония светла Светът съществува,

От три съграден е Съюзът свещен -

Човекът явява се, мисли, добрува

И в минал, в сегашен и в утрешен ден.

 

Към четири разни посоки

Решително ти би поел.

Щом имаш стремежи високи,

Поискай най-вярната цел.

 

Пет пръстите са на ръката –

Различни, но с общ лайтмотив.

Когато наред са нещата,

Изглежда Светът по-красив.

 

Измамно е чувството шесто –

Незнайно защо се стремим

Към него и случва се често

От много стремеж да сгрешим.

 

Лъчът светлина се разделя

На седем различни бои.

Изпреден от призма-къделя,

Той в пъстра дъга ги крои.

 

15.01.2009 г.

София

© Динко Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??