Седем
СЕДЕМ
Едното е символ на всяко начало.
Започнал е с него отдавна Светът,
За нас битието се е завъртяло,
По сладко-трънливия паметен път.
По две са ръцете за нас отредени,
С които блага и живот да творим.
Мъжът и жената, ти близо до мене -
В градивност, в любов и в съюз нерушим.
В хармония светла Светът съществува,
От три съграден е Съюзът свещен -
Човекът явява се, мисли, добрува
И в минал, в сегашен и в утрешен ден.
Към четири разни посоки
Решително ти би поел.
Щом имаш стремежи високи,
Поискай най-вярната цел.
Пет пръстите са на ръката –
Различни, но с общ лайтмотив.
Когато наред са нещата,
Изглежда Светът по-красив.
Измамно е чувството шесто –
Незнайно защо се стремим
Към него и случва се често
От много стремеж да сгрешим.
Лъчът светлина се разделя
На седем различни бои.
Изпреден от призма-къделя,
Той в пъстра дъга ги крои.
15.01.2009 г.
София
© Динко All rights reserved.
