30 jul 2013, 21:57

Сега 

  Poesía » De amor
724 1 3

Сега ли се сети да кажеш,
че грешна е с теб любовта?
Сега ли, когато разбил си
ти всичките мои стени.

Сега ли говориш за Ада,
открих го аз в твойте очи?
Сега ли ми казваш – ще страдаш,
на болка аз нося, уви...

Сега замълчи и ме слушай -
днес аз ще говоря, не ти!
От огън, ти знай, не се плаша -
горя ли, изгаряш и ти.

Сега ме пусни да си тръгна,
нали усложних твойте дни.
Нали след години ще дойдеш,
да кажеш, че всичко съм ти.

 

30. VІІ. 2013 г.

© Александра Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря! Той отдавна не е част от живота ми, но пусто- хвана ли химикала, все за него стих излиза. Все има какво още да кажа...
  • Абе я един шут по бъзливия задник!
    Ама да му държи много дълго и да усеща върха на красивата ярко червена обувка по себе си!
    А ти пий едно и мини на по-горно ниво
  • Ох, Алекс, много силно! Браво! Такава те искам! Поздрави!
Propuestas
: ??:??