Избърсвах от стените плесента.
Господи, защо ме донаказа.
Легенът със водата се разля
и стаята ми стана моя ваза.
Като лале в средата ù стърча
и сипя думи вместо аромати.
Краката ми се мокрят от вода.
Патилият винаги ще пати.
Ще плувам вечер, вместо да заспя.
Леглото ми - тиган за едра риба.
Сега ще трябва само да реша
дали това количество ми стига. ...