Сега се уча да обичам

След като ти си тръгна,

аз цяла бях отронен стон

от болката, която ме прегърна,

от нищото пред вперения взор.

През сълзите аз виждам само самотата,

прогизнала от тишина и безнадеждност,

пропита от тъга по липсваща мечта,

по спомени за смях и нежност.

Не чувах аз ни думичка една,

ни даже искрено прошепнато признание,

не виждах аз подадената ми ръка -

облякла бях себе си в изгнание.

Сега изправям се и се отърсвам,

а от мен като дъждовни капки се изсипват

болка и тъга, а самотата пръсвам

и в хиляди посоки я разплисквам.

В миг някой ме хваща и повежда,

а като в сън около себе си аз виждам

толкова топлина, мечки и вяра, и надежда!

И разбирам - сега се уча отново да обичам.