12.09.2009 г., 12:43

Сега се уча да обичам

981 0 1

  Сега се уча да обичам

 

 

 

След като ти си тръгна,

аз цяла бях отронен стон

от болката, която ме прегърна,

от нищото пред вперения взор.

През сълзите аз виждам само самотата,

прогизнала от тишина и безнадеждност,

пропита от тъга по липсваща мечта,

по спомени за смях и нежност.

Не чувах аз ни думичка една,

ни даже искрено прошепнато признание,

не виждах аз подадената ми ръка -

облякла бях себе си в изгнание.

Сега изправям се и се отърсвам,

а от мен като дъждовни капки се изсипват

болка и тъга, а самотата пръсвам

и в хиляди посоки я разплисквам.

В миг някой ме хваща и повежда,

а като в сън около себе си аз виждам

толкова топлина, мечки и вяра, и надежда!

И разбирам - сега се уча отново да обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...