24 abr 2016, 22:30

Сега съм Жена 

  Poesía » De amor
345 0 5

 

Сега съм Жена

Ангел не съм дошъл във съня,

крилете оставих на прага.

Сега съм жена, просто жена,

надянах любовното расо.

 

Нощта люлее тъмна вълна,

и ръси звезди по тревата.

Боса пристъпвам, тиха, сама,

но грабна ми ти сетивата.

 

Трепетен миг сля две сърца,

окови звънят на земята.

В ръцете си само тебе държа,

във вените огън се мята.

 

Всичко е сън, всичко е сън,

но всичко разкъсва ме диво!

Сърцето ми още лудо звъни,

а аз се усмихвам щастливо!

 

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря , че се отбихте!
  • Харесва ми! Поздравления!
  • По принцип идва като ангел в съня, но този път го е посетила жената, с туптящо сърце светлина преди гръм да разтърси душата из нейните сънища и да се събуди от щастие. Ясно е, че вторият ред пояснява първия, а крилете са символичен образ - тя не е долитащ ангел, а жена с желания. И илюзии. Но дори всичко да е сън, е красиво. Образ между редовете. Харесах.
  • Почувствах силата на любовта! Поздравявам те, Евгения с второто просто число на Ферма!
  • Красива любовна лирика.
Propuestas
: ??:??