Сега заспивам...Ти прости, любов!...
(Вдъхновено от разказа на Чудомир "Връннн...връннн")
- - -
Очи притварям, седнал на дивана,
полузаспал след сития обяд.
Не се оставям Сънчо да ме хване
и клюмам със глава напред-назад.
А ти пък що ли се мотаеш още -
на мивката със съдове дрънчиш?
Не чувстваш ли страстта във мойте мощи?
Нима желанието не личи?...
За още малко ще намеря сила,
но на Морфея май ще падна в плен...
Е, ти самичка си виновна, мила –
„дъждовен“ ще го пишем тоя ден!
Кога ли някога ще се повтори
за ласките ти аз да съм готов...
За сроковете нека не говорим...
Сега заспивам...Ти прости, любов!...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Роберт Todos los derechos reservados
