Сега заспивам...Ти прости, любов!...
(Вдъхновено от разказа на Чудомир "Връннн...връннн")
- - -
Очи притварям, седнал на дивана,
полузаспал след сития обяд.
Не се оставям Сънчо да ме хване
и клюмам със глава напред-назад.
А ти пък що ли се мотаеш още -
на мивката със съдове дрънчиш?
Не чувстваш ли страстта във мойте мощи?
Нима желанието не личи?...
За още малко ще намеря сила,
но на Морфея май ще падна в плен...
Е, ти самичка си виновна, мила –
„дъждовен“ ще го пишем тоя ден!
Кога ли някога ще се повтори
за ласките ти аз да съм готов...
За сроковете нека не говорим...
Сега заспивам...Ти прости, любов!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
