2 sept 2005, 20:49

Секунда преди да се случим /Cefules&JoannaVas/

  Poesía
1.2K 0 1

Секуда преди да се случим
пълзи тишината
по пясъка ален и моли се
в себе си
свила юмрук...
Небето е къстче остатък
от крехки извивки
на форми,
в които изграждаме цялото.
Черупката
в нас се разтваря
и ражда в зелената рана
на утрото
кротки въздишки ...
Дъхът ти е лек като лято,
а в топлата гръд
на земята
сме сгушени, пълни със нежност

Сгушени, а широко разтворени,
към себе си,
към вселена и Бог,
макар
да са земни нашите корени
частици сме от птичият живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...