2 sept 2005, 20:49

Секунда преди да се случим /Cefules&JoannaVas/

  Poesía
1.2K 0 1

Секуда преди да се случим
пълзи тишината
по пясъка ален и моли се
в себе си
свила юмрук...
Небето е къстче остатък
от крехки извивки
на форми,
в които изграждаме цялото.
Черупката
в нас се разтваря
и ражда в зелената рана
на утрото
кротки въздишки ...
Дъхът ти е лек като лято,
а в топлата гръд
на земята
сме сгушени, пълни със нежност

Сгушени, а широко разтворени,
към себе си,
към вселена и Бог,
макар
да са земни нашите корени
частици сме от птичият живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...