Sep 2, 2005, 8:49 PM

Секунда преди да се случим /Cefules&JoannaVas/

  Poetry
1.2K 0 1

Секуда преди да се случим
пълзи тишината
по пясъка ален и моли се
в себе си
свила юмрук...
Небето е къстче остатък
от крехки извивки
на форми,
в които изграждаме цялото.
Черупката
в нас се разтваря
и ражда в зелената рана
на утрото
кротки въздишки ...
Дъхът ти е лек като лято,
а в топлата гръд
на земята
сме сгушени, пълни със нежност

Сгушени, а широко разтворени,
към себе си,
към вселена и Бог,
макар
да са земни нашите корени
частици сме от птичият живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...