Sep 2, 2005, 8:49 PM

Секунда преди да се случим /Cefules&JoannaVas/

  Poetry
1.2K 0 1

Секуда преди да се случим
пълзи тишината
по пясъка ален и моли се
в себе си
свила юмрук...
Небето е къстче остатък
от крехки извивки
на форми,
в които изграждаме цялото.
Черупката
в нас се разтваря
и ражда в зелената рана
на утрото
кротки въздишки ...
Дъхът ти е лек като лято,
а в топлата гръд
на земята
сме сгушени, пълни със нежност

Сгушени, а широко разтворени,
към себе си,
към вселена и Бог,
макар
да са земни нашите корени
частици сме от птичият живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...