Селска идилия

31 oct 2017, 0:56

Poesía

541 0 3

Алеи, осеяни с рози,
бодливи ме връщат назад,
в ден прекрасен кат' този
селцето превърна се в ад.
Пустеят градини и къщи,
в гърлото спомен засяда,
как дядо вежди си мръщи
съседите вдигаха врява.
На двора в краката на баба,
коте гальовно стоеше,
а слънцето щом напечеше,
чевръсто омесваше хляба. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Селска идилия

Искате да прочетете повече?

Propuestas