Селска идилия
Алеи, осеяни с рози,
бодливи ме връщат назад,
в ден прекрасен кат' този
селцето превърна се в ад.
Пустеят градини и къщи,
в гърлото спомен засяда,
как дядо вежди си мръщи
съседите вдигаха врява.
На двора в краката на баба,
коте гальовно стоеше,
а слънцето щом напечеше,
чевръсто омесваше хляба.
Трапезата сложили дружно,
децата щастливи се радват,
как баба и дядо безгрижно
огъня голям накладват.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виктория Тасева Todos los derechos reservados
