31 oct 2017, 0:56

Селска идилия 

  Poesía
433 0 4

Алеи, осеяни с рози,
бодливи ме връщат назад, 
в ден прекрасен кат' този
селцето превърна се в ад.

 

Пустеят градини и къщи,
в гърлото спомен засяда,
как дядо вежди си мръщи
съседите вдигаха врява.

 

На двора в краката на баба,
коте гальовно стоеше,
 а слънцето щом напечеше,
чевръсто омесваше хляба.

 

Трапезата сложили дружно,
децата щастливи се радват,
как баба и дядо безгрижно
огъня голям накладват.

© Виктория Тасева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??