СЕЛСКАТА ЗАБАВА
Във селото гръмна грамофона,
в черковния двор, през нощта.
И пак се завихри купона...
Продъни се сякаш света!
Стълпихме се млади и луди!
Животът ни стана честит…
Хормонът се беше събудил
и ставаше по-упорит…
Във нас се вторачи луната
и стигна до своя зенит,
а ние с бика за рогата
въртяхме купона мастит!...
Но мойта дълечна изгора
останала беше на Юг!...
Макар че подскачах на двора -
единствено тялом бях тук!
Мечтаех за наша Планета,
далече от грешния свят!
За остров в далечни морета...
Там дните ни да хилядят!...
© Христо Славов Todos los derechos reservados