Семейно

Душата ти е като зимен ден,
безслънчева, навъсена и мрачна!
Там сякаш със закон е забранен
проблясъкът на всяка радост брачна...

Защо не пуснеш вътре радостта
и добротата, малко да те стопли?!
О, колко е преходна младостта!
И колко  дълги - старческите вопли!...

Защо е, питам, този лепкав  страх
и туй оглеждане на всяка  крачка?
Аз толкова години не разбрах
куршуми има ли във твойта пачка...

Не виждаш туй, което си била,
и колко си израснала нагоре.
Очите ти за мен са светила,
табу за повечето смъртни хора!

И теб те води нашата  звезда,
която пътя ни до днеска сочи...
Със тебе правим общата следа,

и нашият вулкан и в теб клокочи!...