20 jul 2016, 16:50

Семейство

  Poesía
1.2K 14 20

Семейство
=========
Тя изгуби дете. Но едно я избра –
да му бъда приятел и майка.
Мургавелче, с очи като две езера
и със белия устрем на чайка.

 

Пет години сънувало в тъжно легло,
че си има семейство и куче.
И понеже е малко дете, не могло
да приеме, че всъщност е – случай.

 

И потърсило обич зад тези стени,
във които децата са много,
а пък, майки на други са всички жени
и да вземат сираци не могат.

 

И вървяло без страх през града, с часове,
за да стигне до парка, при нея.
Тази майка, която насън се зове,
и която е – само за него.

 

Тя изгуби дете. Беше с тъжни очи.
То жадуваше нейната обич.
На добрите разбити сърца им личи,
че на много любов са способни.

 

Днес са майка и син. Но ще видите как
с куче стават щастливците – трима.
Ех, да можеше всяко детенце-сирак,
своя майка и дом да си има!

 

Цвета Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Цветенце!
  • Вълнуващ стих! Всички деца заслужават любов и грижа! Поздравления!
  • Върнах се отново тук да се насладя на стоплящата човешка Поезия и съм много щастлива, че днес Бени "поведе хорото" на коментарите, за да могат повече откровенци да се докоснат до творението ти! Благодаря за цветето, което посаждаш в душите ни, Цветенце! ❤️
  • Няма по-чакана ласка от тази!
  • "Ех, да можеше всяко детенце - сирак,
    своя майка и дом да си има!" - Амин!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...