20.07.2016 г., 16:50

Семейство

1.2K 14 20

Семейство
=========
Тя изгуби дете. Но едно я избра –
да му бъда приятел и майка.
Мургавелче, с очи като две езера
и със белия устрем на чайка.

 

Пет години сънувало в тъжно легло,
че си има семейство и куче.
И понеже е малко дете, не могло
да приеме, че всъщност е – случай.

 

И потърсило обич зад тези стени,
във които децата са много,
а пък, майки на други са всички жени
и да вземат сираци не могат.

 

И вървяло без страх през града, с часове,
за да стигне до парка, при нея.
Тази майка, която насън се зове,
и която е – само за него.

 

Тя изгуби дете. Беше с тъжни очи.
То жадуваше нейната обич.
На добрите разбити сърца им личи,
че на много любов са способни.

 

Днес са майка и син. Но ще видите как
с куче стават щастливците – трима.
Ех, да можеше всяко детенце-сирак,
своя майка и дом да си има!

 

Цвета Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Цветенце!
  • Вълнуващ стих! Всички деца заслужават любов и грижа! Поздравления!
  • Върнах се отново тук да се насладя на стоплящата човешка Поезия и съм много щастлива, че днес Бени "поведе хорото" на коментарите, за да могат повече откровенци да се докоснат до творението ти! Благодаря за цветето, което посаждаш в душите ни, Цветенце! ❤️
  • Няма по-чакана ласка от тази!
  • "Ех, да можеше всяко детенце - сирак,
    своя майка и дом да си има!" - Амин!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...