13 jun 2017, 13:04

Сенки

  Poesía
511 0 0

Вдишвам обич, издишам откровение.

В сенки виждам своето отражение.

Сляпа съм. Душата ми е бяла,

но сякаш, безвъзвратно остаряла.

Изгубена, намирам се в куплети,

родени нощем с думички изляти.

Завират чувства, врят и прекипяват.

В сенки  образите стари оживяват.

Отправям заклинания за зима,

прохладата и, мрака ми превзема.

С глухи вопли в тъмната ми стая,

дочувам нещо, дето си го зная.

Угасих със сълзи огъня зловещ,

и в тъмното дописах си, без свещ,

посланието дето ме измъчва.

Щом завърша - сякаш то започва...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

13.06.2017год.

Минорен МаЖор 

 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...