Вдишвам обич, издишам откровение.
В сенки виждам своето отражение.
Сляпа съм. Душата ми е бяла,
но сякаш, безвъзвратно остаряла.
Изгубена, намирам се в куплети,
родени нощем с думички изляти.
Завират чувства, врят и прекипяват.
В сенки образите стари оживяват.
Отправям заклинания за зима,
прохладата и, мрака ми превзема.
С глухи вопли в тъмната ми стая,
дочувам нещо, дето си го зная. ...