5 jun 2008, 20:34

... сенките от друго време

  Poesía
1.3K 0 9
 

... само бабите окръгляха хорото,

между сенките от друго време...

клатеха се, спомнили сиротно

всичкото им мило, за последно.

 

И поразниците бяха в село,

гледаха се, плюеха отрова,

скрили бездни изпод вежди

и в юмруци - зла прокоба.

*

Като глух удържаше обиди

с ритъма неравноделен, дето

бяха го орисали от малък,

с мъка и тамян в сърцето,

 

чисто като свян момински.

Стоплило пак скута на старица,

взела го за свой, закле го:

"Жив да си ми, бягай, сине.

 

Зло дошло е, зло ще стане,

ние тука се делиме."

После го напъди бързо

с кръстен знак, за да премине.

***

Мина време, опустя мегданът,

веселото тръгна с голо-босият...

младите и днес се карат, сбъдват

смъртната си участ... проста.

 

 

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=252544

 

P.S. Обичам да работя с ръцете си. Тази  фигура е една от малкото, които завърших.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...