21 sept 2017, 20:37

Септемврийски етюд 

  Poesía
1174 17 17
Аз пристигам, море, да те видя отново
с жълти плажове сънни - бледопясъчен талк.
Миден блясък посреща очите, готови
да съгледат в лазура тъмносин орихалк.
Ти си блян на душата, потърсила вечност
сред пространства от пяна на суетни вълни.
Но безбрежната шир й вещае безследност.
Центробежното време я изтласква встрани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??