Аз пристигам, море, да те видя отново
с жълти плажове сънни - бледопясъчен талк.
Миден блясък посреща очите, готови
да съгледат в лазура тъмносин орихалк.
Ти си блян на душата, потърсила вечност
сред пространства от пяна на суетни вълни.
Но безбрежната шир й вещае безследност.
Центробежното време я изтласква встрани.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados