21 sept 2017, 20:37

Септемврийски етюд

  Poesía
1.3K 17 17

Аз пристигам, море, да те видя отново
с жълти плажове сънни - бледопясъчен талк.
Миден блясък посреща очите, готови
да съгледат в лазура тъмносин орихалк.

Ти си блян на душата, потърсила вечност
сред пространства от пяна на суетни вълни.
Но безбрежната шир й вещае безследност.
Центробежното време я изтласква встрани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • „Ти си блян на душата, потърсила вечност"...
  • Красиво! Морето - блян на душата със суетни вълни...Разбира се - в Любими!
  • "Ти си блян на душата, потърсила вечност
    сред пространства от пяна на суетни вълни."
    Много...
  • Морето през септември е раздяла.... Красива при това...
  • Поздравления за красивата творба, Младен!
    Пожелавам ти нови творчески успехи!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...