4 dic 2006, 23:46

Сериал

  Poesía
1.2K 0 3

Невъзможната любов -
обширна тема.
Много хора преди мене
са писали по нея.
Няма нищо ново да ви кажа,
нищо нечувано няма да разкажа.
Тя обича го,
но всеки знае
в днешни дни до никъде това е.
Само да обичаш никога не стига.
Много други неща определят
дали тя ще може нощем до него
спокойно да заспива.
Но стига толкова в първи епизод.
Следва втори,
който на някой въпроси ще отговори.


Ето втори епизод
на сериала следва.
Дали влюбените ще се вземат?
Мистерия остава в този епизод.
Но все пак е само още втори
и той само на някой въпроси
ще отговори.
И той обича я - дали споменах не зная.
Но в като всеки филм
и брат му влюбен е в нея.
Интрига се заплита
и зрителя обърква се кой кого обича.
Свършва този епизод,
но спокойно следва нов.


Сериала свършва.
Нещата нареждат се много добре.
Влюбените се събират,
имат си деца
но серияла пак ще почне щом пораснат те.
На ново любов ще се преплита,
наново ще се чудим кой кого обича.
И това ме води до заключение,
че живота е безкраен серияла
повтарящ се поколение
след поколение.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Кирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да права си няма нужда да проверявам.Знам,че така се пише просто в бързината не съм обърнала внимание.Сега и в този коментар ми намерете грешка
  • Също мисля, че се пише "пУбликувам". Провери с програмката.
  • По принцип си проверявам правописа с една програмка преди да публикувам нещо и програмата ми отчете "сериАл" като грешно и за правилна дума посочи "сериЯл".Нямам представа защо.И не не гледа сериали,нямам време за тях и може би ако ги гледах щях да знам как се пише думата.Сега проверих в речник и видях,че се пише "сериАл" и се извинявам за грешката.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...