16 jul 2010, 11:42

Северно сияние

  Poesía
981 0 2

Северно сияние

 

Аз не търся вечност в обещание,

и не търся слънце нощно време.

Tърся нещо простичко - призвание,

и кураж по пътя да поема.

 

Всеки март копнея да е пролетно,

до април пришивам си крилете.

Bсеки май сънувам, че съм в полет, но

лятно време вехна като цвете.

 

Всеки август вярвам във кокичета,

през септември под снега белея,

зимата - като дете обичам я,

но напролет детски пак се смея.

 

Имам малко, мъничко желание -

някой вечност да ми обещае.

Аз не вярвам в северно сияние,

но и като север ще сияя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владислава Генова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави и успех Петя...!
  • Имам малко, мъничко желание -

    някой вечност да ми обещае.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...